Паранормално

Заглавие: Паранормално Сря Авг 11, 2010 8:31 am

Вярвате ли в съществуването на паранормални явления? Виждали ли сте духове, призраци, извънземни? Дали съществата от митологиите са реални - вампири, хора с дарби, вещици и т.н. - или са просто проекция на нечие богато въображение?

Заглавие: Re: Паранормално Сря Авг 11, 2010 12:52 pm

Аз лично досега не съм получила достатъчно стабилен аргумент, че да вярвам, че съществуват такива неща. Като малка много исках да ги има, но дори и тогава не вярвах.

Заглавие: Re: Паранормално Сря Авг 11, 2010 5:03 pm

Вчера точно си говорихме с едни приятели за такива неща. На момента ако ти разкажат някоя страшна историйка може и да потръпнеш, но попринцип каква е възможността? При мен почти никаква, последния път, когато се изплаших от нещо такова беше, когато наще бяха извън града и точно до нашата врата имаше ковчег, много се стресирах а бях 8-9 годишна и изтърчах веднага да се заключа вътре в нас. После цяла нощ си мислех, че някой ще влезе през вратата.

А самата вяра..никакъв смисъл, макар че то си е до човек. А и ако си набожен принципно те кара да се съмняваш още повече дали няма такива неща.

Аз не вярвам.

Заглавие: Re: Паранормално Пет Авг 13, 2010 4:14 am

Аз теърдо вярвам във всичко паанормално, противпестествено, извънземн, или както там го наречете. Не зная защо, просто съм така от малка.
А дали съм виждала. Ми веднъж излязох от банята и видях някаква бяла светлина да ми се разхожда из хола. Върнах се обратно в банята и след десетина минути излязох. Нямаше нищо. А бях сама. А и живея срещу гробище.
Друг път, пак бях сама и чух как някой почна да мие чинии, водата ми стана студена, чух тропане. Излизам да се разкрещя на този който ме кара да е къпя с ледена вода - никой. Мивката суха, къщата празна. Незнам дали е нещо пара или е нещо развитено-въображамо.
А сега ми е малко бъзе да говоря за това. Като пак е тъмно, пак съм сама вкъщи....

Заглавие: Re: Паранормално Сря Авг 18, 2010 4:21 am

За духове, сто процента вярвам... за другите, възможно е, но не съм обедена.

Да се изясня:
Духовете. Не знам как да го обясня. Това е просто усещане. Не е "разтърсващ челен сблъсък със свръхестетсвеното".
Имам и приятел, който се е "фрасвал" яко в цялата стена от тва "свръхествено" и есествено си е умел хубавия задник веднага.
Т.е. вярвам в духове, да. Смисъл, реално ми изглежда възможно да съществуват. Като вид енергия, която понякога приема образа на човека, под влиянието на собствените ни емоции, може би.
Един вид, малко или много съм се сблъсквала с това и го примемам за "реалност", докато вампири, върколаци... не казвам, че не съществуват нито пък че. Въпреки че аз искам да съществуват. XD

Демони, ангели и т.н.
За мене демоните има в самите нас. Не като нещо материално. Не някакви изчадия то ада, а нещо в нас. Това са демони. Собствените ни съмнения.
На темата за ангели.
По логиката за дамоните би трябвало и ангели да няма. Би трябвало да са някаква "сила" вътре в нас, в съзнанието ни. Но тук съм по-склона да си мисля, че тези създания съществуват. Но не някакви херувимчета. Ами... бойци, един вид. И такива, които определят наказанията ни, болките, смъртта...

Заглавие: Re: Паранормално Вто Сеп 14, 2010 10:51 pm

Аз донякъде вярвам и съм сигурен,че извънземни съществуват,на сто процента.

Заглавие: Re: Паранормално Нед Ное 21, 2010 2:45 am

Така.. какво мисля аз? Мисля, че има някаква енергия някъде, която може би има връзка с така наречената реалност. Може би някои хора са свръхчувствителни за нея и я усещат. Като баба Ванга на пример.
Като цяло колкото повече разглеждаш въпроса от толкова повече ъгли можеш да го погледнеш. Някои си противоречат. Други го потвърждават и на края се получава много объркана история.
Например: може да прозвучи глупаво, но религията (християнската), учи че не трябва да вярваме в врачки, спиритисти, окултисти, не трябва да вярваме в късмета или в състоянието Нирвана, защото се водят сатанични практики и така се "отклоняваме от пътя божи". Сега малко ще го обърна на религиозна тема, но нека си изкажа мнението ХД. Всеизвестно е, че има милиони религии и всеки вярва в различни богове. В християнската религия пък се споменава за Създателя (Йехова) който е един. Как можем да знаем кой всъщност е Създателя, ако има толкова много богове? Зададох този въпрос на учителя си по религия и той ми отговори следното: "Създателя е един и се споменава във всяка религия с различно име, заради самия народ, като факторите икономика, управление, разположение на самия народ и конфликтите карат религията им да варира" Какво мисля аз? Мисля, че само ми хвърли пясък в очите и ме остави да размишлявам как така. После го попитах дали историята за Адам и Ева е истина. Той ми каза, че не било истина, а самите хора се опитват да си дадат обяснение как се е зародил света. Това не означава ли че библията всъщност лъже?
Добре, насочвам се към един също интересен въпрос:
Науката върви ли срещу религията?
От много време този въпрос се разглежда и когато ми го зададат, аз лично съм ДА с две ръце. В религията говорят за Бог, как е създал човека и така нататък. От друга страна учените развиват теории за еволюцията и приспособяването на примитивните. Нека не забравяме, че също се казва че всичко е произлязло от една клетка. Как? Ами когато учиш биология това е първото което се взима: Всяка клетка произлиза от друга клетка. Не съществува спонтанна генерация.
Но кой е направил този тласък така, че да започне да се размножава?
На скоро попаднах на статия която разказваше за новата книга на великия учен Холкин, в която той развива теорията дали случайно се е развил света. В нея се разказва как самата гравитация предоставя условията за развиването. Коментирах го с баща ми, и понеже той е супер запален по религията и винаги спорим, той на скоро е прочел друга книга, където пък на свой ред се разказва, че процента вселената да се развие случайно е толкова малък, колкото маймуна би успяла без да иска на пишеща машина да сътвори велики творби от ренесанса. Би трябвало да е доста малък, не мислите ли?
Добре, да кажем, че Бог съществува: той не е ли неща паранормално? Ами ако не съществува? Защо хората имаме такава нужда да вярваме, че има нещо по-висше от нас.
Много ми хареса един цитат от Матрицата ( който между другото, неусетно, но е много пряко свързан със самата религия ), който казва: Усещаш, че има нещо, но не можеш да си обясниш какво е. И защото не можеш, си затваряш очите и си живееш в своята собствена матрица.
Спирам до тук и ще се учудя ако вообще някой има търпението да чете разсъжденията ми.