За мен порастването е вече дошло, когато започнеш да се замисляш за дадени неща. Аз се усетих, когато започнах за всеки филм, който си пуснех, да мисля как ли е направено това или онова, колко ли пъти се е налагало да повтарят дадената сцена, дрън-дрън....
Наскоро ми съобщиха, че след 3 месеца получавам свой собствен апартамент, де факто, като навършва 18. И почвам да ги мисля едни такива "ами сега, мама му стара, там никой не е стъпвал от почти 8 години, как ше се чисти, какъв ремонт ще се прави, а работа достатъчно доходна работа сега къде да търся....пък и той чак в Пазарджик, аз къв ше го дървя там...."
Ей в такива моменти много ми се иска да си остана дете. Колкото повече раста и колкото повече ми идва акъла в главата, толкова повече отговорности идват. Понякога наистина ми липсват моментите, в които бях малко и наивно момиченце....
Заглавие: Клуб: Искам да си остана дете 
