Клуб: Раздвоена самоличност

Понякога имате чувството че сте с раздвоена самоличност? Или пък в един момент сте сладки и безопасни а в другия фурии? Чувате гласове? Тук е мястото да се оплачете и споделите.

Членове на клуба :
Евкалипт.
Савана Мур
Venom Kiss
Sitael
Sweet Tease
Себастиан Мур

Гласове не чувам(все още), обаче понякога постоянно прекрачвам двете крайности - в един момент съм изключително мила, а в следващия избухвам. Лесно се ядосвам, но гледам да си сдържам нервите възможно най-много, което понякога прави състоянието ми доста....нестабилно :Д

Алилуя! Мерси, Клав!

Променливите ми настоения са факт.
Та дали чувам гласове?! Е, не точно. Ама, често споря в себе си с другото си "аз".
Имам една търпелива. Всъщност това може би съм "аз"?! Не. Тя е онази личност за пред хорските очи.
Следващата е.... Нали знаете, онази лошатийка, дето обича да си играе. Та тя е много палава и никак не е разумна, но пък е безобидна.
Има една стеснителна. Сладуранка е. Много обича да се проявява в началото на всяко запознанство и после отстъпва мястото на горната фурия.
И тука пристигат...
Първата е Мис Имам-непоносимост-към-докосвания. (т.е. не ме пипай!) Ужасна ганярка е. Може да те накара да се чувстваш като плужек.
Идва и "Гняв". Тя е... Странна е. Първична. Лека. Опожарителна за мен. Рядко показва лицето си, пред другите. Ледена е, цинична, саркастична. Мълчалива, болезнена. Не напада честно, притъпявана от успокойтелния тон на "Търпение".
Следва плътно Госпожица Жестокост. Себична злобна малка кучка. Чисто и просто сладост от това да гледаш как някой страда. Не се появява честно за мое облекчение.
Понякога като, че ли в цялото женско царство се мярка нещо мъжко. Мъник, който ми играе номерца след известно количество алкохол. Или пък може би е лeзбийка?! XD Слава Богу, то е само по думите и начина на мислене. Всмисъл, че мисленето ни (!) понякога може да ви се види необвързващо мъжко. XD
Има и още. "Скромната", всеотдайната, приятелката, мнителната... А и да не забравим Мис Развращение. XD

Сигурно ще се умножаваме с времето, все още не се познаваме всички. Понякога реагираме странно и започваме да се чудим, появила ли си е някоя нова?!

И само да отбележа, НЕ е наследствено! XD Аз съм единичният случай, дори собствените ми родители понякога ми казват, че съм страна, понякога че съм луда... Винете ме! XD

Към Джейн:
Наистина като си премълчаваш ще вземеш да получиш някоя шизофрения. А иначе си като сестра ми. Една дума на криво и тайфуна се развихря.

Хахах, не ми говори за шизофрении, че имах един бивш, за който в последствие разбрах, че страдал от парадоксална. Викаше, че като не си пиел лекарствата и не можел да различава кое е реално :Д Не искам да свърша като него. Ама пък няма начин постоянно да си изкарвам гнева на някой. Понякога и аз не знам какво ми става.

Познато ми е и на мен. Днес особено.. всеки ми се репчи и всеки ме яодсва..

Клав, аз не съм те ядосвал.
Джейн за теб има лек ...

НЕ.. като изключим хората от форума.. Всички други ме ядосват. Демек наще, сестра ми и Дори.

Не Дори ми е любимка, кой ще ми виси после по ръкавите на пуловера.

Ейнджъл, под лек да нямаш предвид лудницата?

Сигурно.. Аз преди бях терапефта а ти лекарката в лудницата.. Аз съм за психолог а ти за лудница.. :Д

Не, Джейн, моля ти се, не съм го и помислил.
Исках да ти кажа, че трябва да водиш един по-спокоен живот, да не се затрупваш с много задължения. Трябва спокойствие и много почивка.
Повярвай ми, изпитал съм го. Иначе не бих ти дал тоз съвет.

Спокойствие. Звучи хубаво, ама нали знаеш, казват, че тийнейджърските години са с най-много емоции и прочее.

Именно, пропуснал съм да го отбележа. В тези години трябва да се пазиш/те от негативни влияния. Остават ви после за цял живот. Нервната ви система в този период е крехка.
Пазете се!

Да споделя и аз защо се вписвам в клуба:
За моето семейство се говори, че лудостта е наследствена. Родителите на майката на майка ми (описвам я с това дълго прозвище, защото не я познавам, за да й викам "бабо"), са били разкъсани, по време на бомбандировките над София. Майката на майка ми е била още млада и е станала свидетел на гледката. Толкова се е изплашила, че е получила шизофрения и цял живот е живяла в лудница. Виждала съм я само веднъж в живота си - говореше си сама и пищеше. Много се бях наплашила от нея. По наследство и майка ми е доста луда. Няма диагноза, но си го носи в кръвта.

От страна на тате, историята е същата - дядо ми е бил миньор, баба ми отишла да му носи обяд, гръмнало нещо, мината се срутила отгоре му и баба помислила, че е починал. За щастие, човека оживял, но и другата ми баба се побъркала от страх. Докторите й казали, че за да се оправи, трябва да си роди дете - и ето как се е появил тате, носител на лудостта.

Брат ми, като първороден син, е обрал цялата шизофрения от гените на родителите ми. Човека е откачен, агресивен и адски опасен в моментите си на лудост.

Преди малко с Мрън ядохме мелба и той ми обясняваше колко било побъркано семейството ми. Аз го попитах: А аз луда ли съм? И той - много. Накарах го да обясни защо и той каза, че всички художници били луди, но ако ме сравни със семейството ми, мога да мина за нормална.

Това не ме успокоява. Аз нямам чувството, че имам раздвоение на личността. Аз си знам колко личности живеят в мен, защото се познаваме. Често си говорим, когато ни е скучно. Не се делим на добра и лоша половина - всеки си има положителни и отрицателни качества. Нямаме си полово разделение (всмисъл, че не сме само женски, има и мъжки). Живеем в мир със себе си, но трудно взимаме решения, защото не винаги знаем какво искаме. Положителната страна на цялата работа е, че виждаме нещата от много гледни точки - никога не е само черно и бяло, само добро или лошо. Винаги има поне няколко страни на медала.
Не споделям често за тези мои отклонения, защото никой не обича да слуша глупости, но искрено се забавляваме, когато някой от приятелите ми открие нова черта или се изненада от нас.
Понякога става доста шумно в главата ми и съм усвоила бутона MUTE - за изключване на звука. Заглушава както вътрешните гласове, така и външните (знам, че някой до мен ми говори, но не чувам и думичка). Така намирам тишина и спокойствие и това ми помага да не полудея.
И все пак мисля, че има диагноза за такива като мен - май се наричаше "множествена шизофрения". Не знам, това трябва психиатъра Лорън да го каже.

Тъй, първо ще изпроявам лудите в семейството ни, и накрая ще стигна и до мен.
Да видим... В нашето семейство може да се каже че имаме малко клинични случаи. Например баба ми си е чисто и просто луда, защото има някаква обсебеност около храната и сянката. Например седна ли някъде тя се появява с някаква храна в ръце и казва "Ял ли си. Хайде да ядеш."
Даже и да по време на ядене, тя пак ми казва "яж, яж, яж..." Същото е или ако седя на слънце. Тя се появява и почва да вика "Сянка, сянка, ходи на сянка, сянка"
Понякога ми е смешно, обаче понякога много ме ядосва...
Така, сега за дядо ми... той има някакъв проблем с гнева... не ми е до разправяне, обаче понякога гледката става лоша.
Същото се отнася и за баща ми и в случая и за мен. Явно тоя клиничен гняв се предава на всяко поколение...
Ако досега бях отишал на психолог нямаше да изляза от там.
При мен странното е, че не мога да разгранича личностите си, които са направо безброй. Една е много мила и добра, друга е срамежлива, друга е направо Хълк, друга си е Гняв във човешки облик, друга е Завист в човешки облик, друга пък е всички лоши неща които можете да си помислите, друга е всички добри, друга е смесена... и честно казано понякога хората се плашат от мен... Оказва се че имам и някаква Манипулативна страна, защото днеска тя се появи в доста голяма степен...
Лошото е, че всичките ми тези личности ги премам за себе си, което го прави доста трудни за разграничаване, и понякога се чудя коя си е истинската ми същност....
Малко е странно също така е още нещо... уж мразя някой хора, обаче ако някой друг тръгне срещу тях, аз ще защитя мразения от мен човек... Някак си винаги искам да съм най-отгоре. Ако мразя някой аз да съм този, който го мрази най-много. И обратното. Имам някаква странна жажда за власт, която никога не се изчерпва и най-много я мразя, когато се появява пред родителите ми, защото винаги е ясно че те ще излязат прави, а това ме дразни още повече.
Може да се каже, че лудостта ми е изразена главно в жажда за власт и неконтролируем гняв, който трябва да се изкара или чрез крещене до степен или другия да тръгне срещу мен или да го разплача. Няма значение къде се намирам, в автобус, вкъщи, нищо не ми пречи да се разкрещя на някой с цяло гърло... Обаче ако крещя значи се опитвам де не ударя някой, което ще направи ситуацията още по-лоша... В мен има някаква черта, която винаги ме кара да се чувствам виновно, независимо какво направя, но когато гнева ме обземе дори си забравям името...
Общо взето казано нещо не ми е много наред.... И понякога дори ме е страх от мен XD Все още не мога да разбера, как хората около мен ме понасят - сигурно съм ужасен човек XD
Хубавото е че поне си открих отдушник. Музиката е единственото което ме спасява от това накрая да успея да убия някой. Когато слушам музика направо се изключвам от този свят. Баща ми искаше да ме запише на медитации или на нещо подобно обаче отговора ми беше категорично не. Някак си в разбъркания и луд свят в главата ми успях да открия едно прозорче към спокойствието... само дето има и моменти, в които чувам музика, почвам да си мисля нещо, музиката спира, аз приличам на заспал със отворени очи, някой идва, говори ми, аз не го чувам... и става лошо XD
Въпреки това си намерих и отдушник за яда. Почнах да взимам уроци за свирене на барабани XD Първоначално си беше само удряне без никакъв ритъм обаче мога да кажа че вече се подобрявам XD

» Заявки за фен-клуб
» Клуб "Професия Блондинка"
» Клуб "Музикален Инвалид"